А

юрведа е древна индийска наука, създадена преди около 5000 години. Счита се за най-старата съществуваща медицинска наука, която полага основите на всички други науки за изцеление. Ето защо наричат Аюрведа „Майката на науките за изцеление“. На санскрит думата „аюрведа“ се състои от думите: „аю“ („живот“) и „веда“ („знание“). Буквалното значение на Аюрведа е „наука за живота“, като това понятие обхваща живота в неговата цялост.

Аюрведа представлява „чисто“ познание. Смята се, че води началото си от устната брахминска традиция, завещана директно от бог Брахма на хората, за да могат да подобрят съществуването си. Красотата на Аюрведа се крие в това, че вярва в естественото изцеление.

Основните принципи в аюрведичните текстове са също толкова валидни днес, както по времето, когато са създадени. Древното познание по Аюрведа се е предавало през вековете като цялостна наука, която е еволюирала, за да посрещне нуждите на различните епохи, а същевременно стриктно е следвала основните си принципи.

Аюрведичните текстове и свещени книги (предавани и устно), се приписват на автори като Acharya Charaka, Acharya Sushruta, Acharya Vagbhata и Acharya Sharangadhara и др. Аюрведа дава указания за ежедневен и сезонен режим, начин на хранене, поведение и използване на сетивата по подходящ начин. Аюрведа ни учи, че доброто здраве означава хармонизация на тяло, ум и дух с околната среда.

Според Аюрведа във всеки човек съществуват три основни типа енергия или функционални принципи. Тъй като на български език няма подходящи думи, които предават тези понятия, използваме санскритските думи Вата, Питта и Кафа. Вата символизира енергията на движението, Питта обозначава енергията на храносмилането и метаболизма, а Кафа – смазването на тъканите и ставите.

Науката Аюрведа е медицинска система със строго индивидуален подход към пациента. Всеки от нас се ражда с уникален генетичен код, който се определя от характеристиките на половите клетки на родителите, точното време на зачатие, околната среда, както и от начина на хранене и поведение на майката по време на бременността. И така, „идеалното здраве“ или „болест“ варират от човек на човек, тъй като не съществуват два идентични телесни типа.