Йога и медитация
Науката Йога възниква в Индия преди повече от 5000 години. Думата „йога“ произлиза от санскритския корен „Yuj”, който означава „свързвам се“ или „обединявам“. Практикуването на Йога води до единението на индивидуалното с вселенското съзнание, като по този начин се постига съвършена хармония между тялото, ума и душата.
Важно е да намерим мястото вътре в себе си, където всичко е възможно.
Йога също наричаме човек, който е изпитал това единение чрез Йога практиката и който е постигнал състояние на свобода, наричано още мукти, нирвана или мокша.
Целта на Йога е себереализацията, преодоляване на всички страдания и накрая достигане на „състояние на освобождаване“ (Мокша) или „абсолютна свобода“ (кайваля). Основната цел на Йога е практиката е постигането на свобода, здраве и хармония за хора от всички обществени слоеве.
Според свещените йогийски текстове първият Йога е бог Шива, който е и първият гуру в науката Йога. Той предал своите задълбочени познания на легендарните „саптариши“ или „седем мъдреци“. Те разпространили могъщата наука Йога в различни части на света. Първоначално Йогите предавали тези знания на учениците си устно и чрез практикуването на Йога. Най-старият текст – „Йога Сутра“ („сутра“ означава конец) с автор Патанджали датира отпреди 2000-2500 години.
Йога работи на ниво тяло, ум, емоции и енергия. Има различни видове Йога, като Раджа Йога, Кундалини Йога, Хата Йога (често практикувана в наши дни), Ащанга Йога, Айенгар Йога, Карма Йога (Йога на действието), Дхяна Йога (Йога на ума), Бхакти Йога (Йога на безусловната любов) и Крия Йога (Йога на енергията). Основен принцип на всички видове Йога е стремежът към единение на тялото, ума и душата.
Йога се разпространява по света чрез ученията на видни Йога учители от древни времена до нашето съвремие. Широко разпространено е вярването, че практикуването на Йога предотвратява заболявания и поддържа и
подобрява здравето. Милиони хора по света извличат ползите от различни
Йога практики, като например Асана („поза“ – vajrasana, padmasana,
paschmottanasana, vrikshasana), Пранаяма („техника на дишане“ – bhramari
prayanam, shital pranayama, bhastrika pranayam, anulom vilom
pranayama), медитация, мудра („печат“ – Gyan mudra, Prana mudra, Apaan
mudra), Бандха („ключ“ – Jalandhara bandh, Mula bandha, Uddyana bandh).
Постоянното практикуване на Йога подобрява гъвкавостта, увеличава
мускулната сила, предотвратява износването на хрущялната тъкан и
ставите, намалява напрежението и тревожността и помага за овладяване на
ума. Ето защо практикуването на Йога процъфтява и става все по-популярно
с всеки изминал ден. Медитация
Медитация
Възможно е човек да поеме отговорност за състоянието на ума си – и да го промени към по-добро.
Медитацията е един от инструментите за овладяване на ума. Практикуването на медитация цели да постигне състояние на яснота на ума и успокояване на емоциите. Това е вярната техниката за успокояване и на ума, както и за постигане на по-висока степен на осъзнатост. Макар и релаксацията да не е основната цел на медитацията, често тя е нейно следствие. В будистката философия върховната цел на медитацията е освобождаване на ума от пристрастяване към неща, които не може да контролира, като например външни обстоятелства или силни вътрешни емоции.
Йогите наричат медитацията Дхяна – една от осемте фази (или стъпки) на Ащанга Йога. Чрез Дхяна се постига върховната цел преди смъртта – единение с божественото. Медитация се практикува от векове в най-различни религиозни течения, като целта е да се постигне „Мокша“ (освобождение от кръга на преражданията).
Твоят ум е могъщо средство. Щом го изпълниш с положителни мисли, животът ти ще се промени.