История на Аюрведа
Науката Аюрведа произхожда от Индия и има богата история. Макар че се предава и устно, тя съществува в писмен отпреди повече от 5000 години. Четирите свещени книги, написани на санскрит, се наричат Веди (индийска ведическа литература).
Това са Риг Веда (3000-2500 г. пр. н. е.), Яджур Веда, Сама Веда и Атхарва Веда (1200-1000 г. пр. н. е.). Според Пураните (религиозни текстове), бог Дханвантари, наричан още Бога на Аюрведа, се родил от биенето на Млечния океан („Samudra manthan“) и донесъл на света еликсира на безсмъртието. Обичайна практика в Хиндуизма е богомолците да се молят на Дханвантари, за да получат благословията му за крепко здраве – за себе си и за близките си.
„Нека се научим да мечтаем; тогава може би ще открием истината“.
Твърди се, че Аюрведа е Упа Веда или вторичен дял от Атхарва Веда (Четвъртата Веда), а най-старата й систематизирана писмена поява се намира в Риг Веда (Първата Веда). Основните й принципи се разглеждат в няколко големи трактата, включващи текстове от Charaka Samhita, Sushruta Samhita и Ashtang Hridaya/Sangraha Samhita. Красотата на Аюрведа се крие в това, че вярва в естественото изцеление. Основните принципи в аюрведичните текстове са също толкова валидни днес, както по времето, когато са създадени.
Първоначално Аюрведа е била предавана устно, направо от учителя (гуру) на учениците му, които са били изцяло посветени на изучаването на тази наука. Счита се, че аюрведичните познания са подарени на хората от самите богове, за да могат хората да подобрят съществуването си. Според древната индийска митология идеята за Аюрведа произлиза от бог Брахма, Създателя на Вселената.
В днешно време аюрведичните познания се основават най-вече на Голямата триада от текстове, Brhattrayi, която включва Charaka Samhita, Sushurta Samhita и Ashtanga Hridaya Samhita, както и Малката триада, Laghu Trayi, включаща Madhava Nidhana, Sarangadhara Samhita и Bhavaprakasha.
Тези текстове описват основните принципи и теории, върху които е изградена съвременната наука Аюрведа.
- Charaka Samhita (I в. от н. е., обща медицина/вътрешни болести)
Charaka Samhita представя голяма част от теоретичните постулати на Аюрведа, отдавайки по-специално внимание на kayachikitsa (вътрешни болести). - Sushruta Samhita (IV‐V в. пр. н. е., хирургия)
Sushruta Samhita е особено важен текст, защото включва исторически значими глави, описващи хирургично обучение, инструменти и процедури.
- Ashtanga Hridayam/Sangraha Samhita (VIII в. от н. е.)
Името на този текст е свързано с всички осем дяла на Аюрведа. Той обединява другите два дяла на Аюрведа, Charaka Samhita и Sushruta Samhita.
Charaka Samhita е най-изчерпателният източник на тема вътрешни болести. Дори днес Махарши Чарака се счита за ненадминат сред авторите на класически индийски медицински трудове. Различни дялове от Charaka Samhita разглеждат значимостта на начина на хранене, хигиената, превенцията и медицинското образование. Изтъква се и необходимостта лекар, медицинска сестра и пациент да работят заедно в екип за успешното излекуване на пациента.
Осемте дяла на Аюрведа включват:
- Kaumara-bhṛutya: Педиатрия
- Shalyatantra: Хирургия
- Shalakyatantra: Уши, нос, гърло
- Bhutavidya: Въздействието на планетите
- Agadatantra: Токсикология
- Jaratantra: Гериатрия
- Vajikaraṇatantra: Афродизиаци и лечение на сексуални проблеми.
Науката Аюрведа е повлияла силно на здравните практики – както на Изтока, така и на Запада. През 400 г. от н. е. вече се срещат аюрведични трудове в превод на китайски. През 700 г. от н. е. има сведения за китайски учени, изучаващи Аюрведа в университета Наланда в Индия. Аюрведа е оказала влияние и върху китайската медицина, науката за билките и будистката философия.
Древната аюрведична наука се занимава с алхимията и по-специално нейното приложение в медицината, както и с пластична хирургия, гинекология, козметика, лечебни растения и тяхното приложение в производството на билкови смеси.
Аюрведа е най-изчерпателната холистична система за лечение в целия свят. Дори преди наличието на писменост, древните тайни на изцелението, превенцията и дългият живот са били част от духовната традиция на много религии. Лечители от цял свят идвали в Индия и носели със себе си своите познания по медицина. Известният мъдрец Veda Vyasa запазил цялото аюрведично писмено познание, включвайки към него и духовни категории като етика, добродетелност и самоосъществяване
Аюрведа е древна индийска система за здраве, която се е развила като наука и продължава да съществува и до ден днешен. Нейните основополагащи принципи са валидни за всички времена и не се променят през вековете.