ААюрведа е древна индийска наука, възникнала преди около 5000 години. Смята се, че е най-старата съществуваща наука за лечение, формираща основата на всички останали, поради което и Аюрведа е наричана „Майката на всички лечебни науки“. Думата Аюрведа се състои от две основни думи на санскрит (индийски древен език) – „AYU“ означава живот, а „VEDA“ е знание. Буквално Аюрведа означава „Наука за живота“, пълното познание за цялостта и дълголетието.

Аюрведа знанието е чисто знание, тъй като се смята, че първоначално идва от Господ Брахма от устната традиция, преподава се и се предава директно на човека за подобряване на човека. Красотата на тази наука е, че тя вярва в естествения начин на лечение и основните принципи, споменати в текста, могат да бъдат приложени практически във всеки ден и възраст. По този начин знанията за Аюрведа се предават през вековете като цялостна лечебна наука, която се развива, за да отговори на нуждите на времето, но въпреки това остава ангажирана със своите основни принципи.

Текстовете, писанията и устните традиции на Аюрведа приписват своето авторство на Ачария Чарка, Ачария Сушрута, Ачария Вагбхата, Ачария Сарандахара и други. Предоставяйки насоки за идеални ежедневни и сезонни съчетания, диета, поведение и правилното използване на сетивата ни, Аюрведа ни напомня, че здравето е балансираната и динамична интеграция между нашата околна среда, тяло, ум и дух.

Аюрведа идентифицира три основни типа енергия или функционални принципи, които присъстват във всяко човешко същество. Тъй като в английския език няма отделни думи, които да предават тези понятия, можем да използваме оригиналните санскритски думи Vata, Pitta и Kapha. Вата е енергията на движението, Пита е енергията на храносмилането или метаболизма, а Кафа енергията на смазване и структура.

Аюрведа е забележително индивидуализирана система от медицина. Всеки от нас се ражда с изцяло личен план, който зависи от качествата на гаметите на родителите, времето на оплождане, околната среда, диетата и поведението на майката по време на бременност и т.н. И така, няма две еднакви конституции; следователно не могат двама човешки същества да имат абсолютно еднакъв израз на идеалното здраве или болест.